На днешния ден през 1739 г. е роден Софроний Врачански.
Роден в град Котел на 11.03.1739 г. под името Стойко Владиславов. Учи в килийното училище в родния си град.
Работи като абаджия, но влечението му към духовните занимания не остава незабелязано. Освен абаджия, той е бил и учител и книжовник в Котел. През 1762 г. той е ръкоположен като свещеник. Най-голямо влияние върху дейността му оказва срещата с българският народен будител Паисий Хлендарски през 1765 г. в Котел. Тогава Отец Паисий му показва "История славянобългарска", от която той прави препис, известен днес като Софрониевият препис.
 |
| "История славянобългарска", написана през 1762 г. |
През 80-те години влиза в конфликт с местния епископ, заради задълженията на сина си към епископа. Владиката на два пъти му налага тригодишни забрани за служене. След това е обвинен и арестуван от местните власти заради търговия с добитък, който е държавна собственост. Измъчван е, но е освободен, след като плаща 1500 гроша.
 |
| Паметник на Софроний Врачански пред Етнографски комплекс “Св. Софроний Врачански” - гр. Враца. |
През 1792 г. напуска родния Котел и отива в Карнобат, където служи в местната енория. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 г. става монах в Къпиновския манастир (Великотърновска епархия). На 13-ти септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира "Седемте престола" в Стара планина, който е във Врачанската епархия. През 1797 г. във Враца избухват размирици с участието на видинския паша Осман Пазвантоглу, тогава Софроний напуска Враца и пътува из Северозападна България.
 |
| Паметник на Софроний Врачански - гр. Видин. |
През 1803 г. той заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. Той е освободен от епископската длъжност по негово настояване. На 10.01.1808 г. от Букурещ той изпраща пълномощно на българския представител в Петербург Иван Замбин заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев през октомври 1804 г. от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се привлече внеманието на руското правителство към българския политически въпрос. Той се среща и разговаря с руски военноначалници. Така се стига до 1811 г., когато била учредена Българска земска войска - първата българска самостойна бойна единица от 400 г. насам. Софроний освещава бойното знаме и благославя воините-доброволци.
През последните си години той се оттегля в манастир край Букурещ, където пише най-добрите си творби.
 |
| "Житие и страдания грешнаго Софрония" |
Софроний Врачански стига до прозрението, че българите трябва да четат на разбираем за тях език. Превежда и издава първата печатна книга на новобългарски език „Кириакодромион” или „Неделник”, отпечатана в град Ръмник- Вълча през 1806 г. Това са проповеди за неделните дни. Тази печатна книга се преписва на ръка и става настолна на българина. Затова я наричат и „Софроние”. Неговата автобиографична книга „Житие и страдание грешного Софрония” е ценен исторически документ и литературен паметник. Житието е поместено за първи път на страниците на в. „Дунавски лебед” от Г. Раковски през 1861 г. Софроний преписва и подвързва редица книги, като някой от тях съдържат и приписки от него.
Женен е за Ганка Хаджиатанасова, с която имат четири деца - Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Синът му Цонко се жени за Гана Хаджиатанасова и е бащата на Стефан и Атанас Богориди, а Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски.
Счита се, че Софроний Врачански умира на 23-ти септември 1813 г., на 74 години в Букурещ.
