Железопътна линия Каспичан - Тодор Икономов - Част 2

 

В тази втора част ще разгледаме етапите на строене на линията.

След избухването на Първата световна, нуждите на армията стават приоритет. Важно е да се достигат границите на държавата. Животинската тяга не успява да задоволи нуждите и това налага строежа на жп линия. Трябва да може бързо да се осигури превоз на подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие

На 5 юли 1916 г. 3-та армия, която е и наречена Добруджански театър на военните действия, започва изграждането на теснолинейната 600 mm жп линия Каспичан – Силистра. 

На 21-ви август същата година работата по тази линия се поема от новосъздаденият орган УЖПС.

Депо Каспичан по време на войната 1915 - 1918 г. - жп линия - Каспичан - Крайна

Към 12-ти декември е готов и първият участъкът – Каспичан – Хърсово. Неговата дължина е 31,6 км.  За да стигне до Хърсово, влакът минава през Нови пазар, Стоян Михайловски, Жилино, Войвода, Църквица и сп. Могила.

Каспичан - Хърсово

Железопътната линия е следвала руслото на Крива река до село Черковище (днешна Църквица). Най-тежкият участък е бил между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото Стана. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. 

Линията се е използвала предимно за превоз на товари и пътници. Превозът се осъществява в смесени или чисто товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч.

На 1-ви февруари 1917 г. е открит участъка Хърсово – Кулаково или Хърсово – Долина. Участъкът е дълъг 8,9 км. 

Месец и половина по-късно, на 15-ти март, е открит участъка Кулаково – Гюллер, или с днешни имена казано – гара Долина – гара Ружица. Участъкът е с дължина 4,6 км.  

Каспичан - Ружица

На 11 април е построен и най-дългият от трите участъка – Гюллер – Саид Али Факъ, или днешното село Скала, което се намира в общ. Дулово,  обл. Силистра. Той е бил дълъг 16,8 км.

 За по-малко от два месеца е предаден за експлоатация целия участък Хърсово – Саид Али Факъ, с дължина 30,3 км.

След това, по време на разгара на войната, строителството е спряно. Когато врагът е изтласкан отвъд Дунава, фронтът се отдалечава, опасността намалява и необходимостта от по-нататъшно изграждане на теснолинейката отпада.

Така линията, която е трябвало да свързва Каспичан и Силистра, остава да се експлоатира в участъка Каспичан – Саид Али Факъ, с дължина 61,9 км. 

Извадка от книгата на Димитър Деянов - "Железопътна мрежа в България 1866-1975"

Извадка от книгата на Димитър Деянов - "Железопътна мрежа в България 1866-1975"
Година на снимката - неизвестна.

Трасето е изградено до с. Вълнари - 1930 г.

Разписание от 1925 г.

Каспичан, година: неизвестна

Железопътна линия Каспичан - Тодор Икономов - Част 3