През
април 1935 г. минното акционерно дружество “Каолин”, със седалище във Варна, прави постъпки пред главната
дирекция на БДЖ да се построи жп клон от теснолинейката Каспичан – Крайна до
село Божи дар, днешно
Каолиново. Там са се разработвали находища от висококачествени каолини и пясъци, подходящи не само за нашите
керамични и стъкларски фабрики,
но
и за износ. Акционерното дружество дава своята лепта за жп клона, като предоставя 250 000 лв.
Главната дирекция на БДЖ преценява, че предложението означава осигуряване на постоянен
трафик за по-голямата част от теснолинейката и възлага на отдела за проучване и
изграждане на нови жп линии да се заеме с неговото осъществяване. През юни 1935
г. линията е проучена и трасирана. От края на юли започва строителството. Наети
са около 150-160 работника.
Разклонът
за Каолиново се отделя от км 43,5 (четиридесет и три и половина), между гарите
Долина и Ружица, минава през с. Кус[1] и свършва под Каолиново.
 |
| Теснолинейката, някъде по трасето между Църквица и Хърсово. |
В
действителност обаче още от края на 1935 г. това отклонение функционира като
железопътен клон с един чифт смесени и един чифт товарни влакове, а за възелна гара е приета Кулаково (Долина).
През 1938 г.
обаче гара Роза (Ружица) е преместена на мястото на отклонението, т.е. на 1,9 км по-близо до гара Кулаково.
Междугарието Кулаково – Роза, от 4,6 км става 2,7 км, а междугарието Роза – Вълнари от 5,6 км става 7,5 км. Чак тогава статистиката отчита
участъка Роза – Божи дар за действащ клон на жп линията Каспичан – Крайна.
 |
| Из архивите на БДЖ - 1938 г. |
 |
| Разписание - 1938 г. |
За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия 400.60 и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).
 |
| Локомотив 446.60 в депо Каспичан, след закриване на линията - 1965 г. |
 |
| Вече с изградения клон към с. Божи дар (Каолиново) - 1950 г. |
[1] В момента квартал на гр. Каолиново
